Помниш ли когато бяхме аз и ти ?

Помниш ли когато бяхме аз и ти?

Когато нямахме пари и ходехме на нашето кафе, когато си говорехме с часове с барманката и как ни минаваше времето?

Когато нямахме трийсет стотинки за една цигара и се скитахме насам и натам?

Дългите ни разходки из градската градина и бяхме хванати под ръка?

Когато си говорехме цяло лято с часове по телефона, само защото не можехме да се видим, а си липсвахме адски много?

Когато се радвахме толкова много като се видим и се прегръщахме толкова силно все едно не се бяхме виждали от години?

Замисляла ли си се колко си важна за мен?!

Хората казват, че нямало незаменими хора. Има! И това си ти! Не бих те заменила за цялото богатство на света, за най-разкошните коли, за най-красивите момчета и за каквото и да е материално нещо. Искам да ти благодаря за това, че си до мен, когато никой не е, че ме подкрепяш във всичко. Обичам те слаба дума. Всичко си ми!

 

Автор: Радостина Нунева

 

Вие също пишете ? И имате добри произведения ? Ако желаете да бъдат публикувани може да ни ги изпратите на имейл admin@denistopov.com или чрез формата тук: 

Коментари:

comments