Изгубени писма

Една кратка любовна история

Ще Ви разкажа една история за момче и момиче. Все пак тези са най-интересните истории от всички останали.  Това е една кратка история, която и е продължила изключително кратко. Даже прекалено кратко и за двамата.

Момче и момиче – познаващи се от толкова дълго време. И двамата влюбени в другия. И двамата желаещи да бъдат с другия. Едно просто желание, което прераснало в такава силна любов. В началото и двамата толкова щастливи се радвали, че имали другия до себе си. Непрекъснатите разговори по телефона, продължителните чатове, изгарящото желание за по-дълга прегръдка с другия, погледа в очите на другия…

След това, разбира се, дошли и споровете. Обичайните и типични за всяка една връзка – нищо странно в тях. Точно в такива моменти двамата трябва да са най-близо един до друг. Нека се карат, нека плачат, нека се обиждат, нека се помиряват, нека се целуват, нека се прегръщат. Всичко това са приятни спомени единствено и само защото са изживени заедно с другия.

Накрая, естествено, настъпила и раздялата. Тази раздяла, която така трудно се понася особено, когато човек знае и е сигурен, че е открил правилния. И как може някой да се откаже от някого, който го кара да изпитва подобно усещане, което никой друг не може да отключи в него? Как се очаква да оставиш човека, който знаеш, че никога не би те наранил и за който си готов на всичко? Човек, който толкова чистосърдечно те е уверявал, че никога няма да те остави отново сам?

Странно как при всяка връзка непрекъснато се въртят тези две мисли в съзнанието ни, които никога не ни дават покой. Тези коварни мисли, които оставят толкова съмнения в нашите съзнания: „Наистина ли ме обича?“, „До кога ще бъдем заедно?“…

И знаейки, че един ден най-вероятно ще се разделим с този човек, с който сме свикнали толкова много… ние пак се опитваме да се насладим на всеки един момент с него. Но как можеш да се насладиш на подобен момент, който знаеш, че скоро ще избледнее и ще остане само едно изживяване от тъмно и мрачно минало, в което ще ти бъде толкова болезнено да се завърнеш?

Как може да знаем какво иска другия до нас за да може да бъде щастлив и да ни обича? Трябва ли винаги да предлагаме и да даваме за да получим? В такъв случай обаче къде отива безусловната любов?

Не знаех какво искаше тя. Никога не успях да разбера. Но се опитвах да й давам всичко, което предполагах, че искаше само и само за да виждам усмивката на нейното лице, което запалваше моето сърце. И толкова време след онзи настъпил КРАЙ продължавам да се сещам единствено и само за нея. Така и не се намери един момент от тогава в който да бъда щастлив. Колкото и усмивки да съм имал на лицето си пред другите, то не са нищо повече от една фасада, която прикрива болка. И от онзи ден е нямало и миг истинско щастие…

Едно изгубено писмо … 2-ра част

И щастлива ли си сега ? По-добре ли си без мен ? Как може да обичаш някой и на следващия ден да му кажеш „не те искам до мен“ ? Това има само два възможни отговора – или си се преструвала през времето, в което бяхме заедно, или се преструваш сега. Познаваш ме. Познавам те. И двамата знаем отговора. Какви глупаци са хората, нали ? Готови са да направят всичко за да постигнат най-глупавото нещо, но не успяват да положат усилия да получат това, което наистина искат, това, което ги прави щастливи и което им дава онези моменти в който леко се побъркват …

Глупост ли е да показваш на някой, колко много държиш на него ? Да правиш всичко за този човек за да може да разбере, че буквално си готов на всичко за него ? Не. Това не е глупаво. Глупаво е другия човек да се преструва, че не разбира тези неща.

Глупаво е другия човек да се преструва на друг. Алф е прав за хората на тази планета – никой не казва това, което иска; никой не се опитва да положи усилия да получи това, което го прави щастлив; всеки се крие зад маска и се преструва на нещо, което не е, само и само за да не изглежда „зле“ пред останалите около него. Струва ли си ? Да се харесаш на тези около теб като в замяна изгубиш самата себе си и това, което те правеше щастлива ?

Ти си уникална и сила, различна от останалите. Заради това се влюбих в теб – защото правиш това, което ти е на сърце, а не това, което ще те определи пред останалите. Влюбих се в теб, защото си истинска, никога не криеше чувства, емоции, думи. Винаги казваше всичко, което беше на главата ти. А това, повярвай ми, е най-ценното нещо в тези времена – да казваш каквото мислиш на човека до теб, да споделяш …

Какво е щастието за мен ? Това си ти. За мен не е щастие да се усмихна, да се засмея. Това го мога и сам. За мен щастие е да си до мен. Да ме обичаш, да ме ядосваш, да ме дразниш, да ме подкрепяш във всяка идиотска постъпка, да ме критикуваш, да ме целуваш … Щастие си ти. И всеки дъх който поемах докато знаех, че сме заедно, за мен беше щастие. Винаги си била до мен, казваше ми кога не съм прав, кога вземам грешни решения.Когато мислех, че правя правилното нещо, ти винаги ми показваше, ако правя грешка.  А сега ? Сега ти вземаш грешно решение мислейки, че това е най-правилното, което трябва да се направи … А всъщност е най-погрешното …

Всеки един от нас среща този един човек в живота си от който знае, че просто не трябва да се отказва, че не трябва да го оставя. Как знае това ? Просто се усеща … Усеща се тази връзка между вас, сякаш живота ви е едно цяло, сякаш е станал част от бъдещето ти, част от теб … Инат и гордост – семето на всеки проблем и нещастие … Болка и прошка – семето на щастието и любовта … Ти кое избираш да посъдиш в своя живот ? И момента в който си представиш бъдещето с някого е момента в който разбираш, че си с правилния човек … Аромата ти, топлината ти, присъствието ти, погледа ти …

Това е моята слабост – ти. Това е и моята сила – ти. Единствено ти. Само глупак може да се откаже от подобно нещо, а аз не мисля, че съм глупак. Затова не съм се и отказал. Защото вярвам в теб и в това, което сме. Защо ? Защото те обичам.

Благословени са тези, които обичат

или благословени тези, които обич не познават ?

Пиша ти поредния роман, може би последния за нас. Толкова неща останаха неизказани. Толкова неща не успях да ти кажа. Защо ли ? Дори и аз не знам. Имах те до мен, но нямах смелостта да кажа, че наистина имам нужда от теб. Помня те още преди да бъда с теб. Помня още тогава колко много исках да бъда с теб. Ти беше моята мечта до която нямаше как да се добера. Но ето, че незнайно как успях. Сбъдна се. Ти, моята мечта, превърнала се в реалност. Моята най-голяма мечта се осъществи – да бъда с теб. Но какъв глупак бях. Исках те толкова много, че дори не осъзнавах, че мога да те изгубя. Приемах те за даденост. Приемах, че винаги ще бъдеш до мен, защото може би аз бях готов винаги да бъда до теб. Но не винаги ти отвръщат с това, което даваш от себе си.

Опитвайки се да ти дам урок, всъщност ти успя да ме научиш на нещо. Опитвайки се да те науча да се ценим взаимно, може би ни разделих. Толкова грешки допуснах. Мислех, че винаги съм прав, но ти успяваше да покажеш, че не винаги е така. Дори да не го изричах на глас, то и двамата го знаехме. Поредната глупост от мен – не успях да кажа, че и ти беше права.

Винаги съм искал само и единствено теб. През цялото това време, сред колкото и други да съм бил, винаги ти си била в мислите ми. Дори когато най-накрая те имах, ти продължаваше да бъдеш в главата ти. Независимо трудните ни моменти, винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Така и неуспях да ти благодаря за всеки момент в който съм бил непоносим,а ти ме търпеше. Е, благодаря ти.

Сега не минава и ден в който да не мисля за теб. В ума ми постоянно изплуват  моментите в които допусках грешки. Непрекъснато се повтарят в съзнанието ми в опит да открия как можех да предотвратя всичко това. Да те запазя.

Знам, че времето ще мине, спомена за мен ще избледнее, ще се появи друг в живота ти, ще ме забравиш. И това ме убива. Но искам да знаеш, че аз никога няма да те забравя, дори за миг. Винаги ще продължаваш да съществуваш в съзнанието ми. Винаги ще бъдеш с тази твоя усмивка, която спираше дъха ми, която докосваше сърцето ми. Няма да останеш спомен от миналото ми. Винаги ще бъдеш с мен в моето бъдеще. Винаги ще изживявам с теб това бъдеще, което виждах в погледа ти. Дори и да не го знаеш аз те обичам …

Но сега единственото, което мога да поискам от теб е прошка. За всички грешки, които допуснах. Ти си специална. Надявам се да разбереш колко специална и важна беше за един човек.

Боли ме. Не се чувствам самотен – аз съм самотен. Изгубих те … Съжалявам за грешките, които допуснах. Надявам се някой ден да намериш сили да ми простиш …

Интересно как всеки говори за любовта без дори да знае какво представлява. Думите са може би най-важното нещо на този свят. Или по-скоро може би бяха. Защо ли ? Защото вече почти са изгубили своето значение. Преди векове е нямало нещо по-ценно от честно дадена дума, от едно просто обещание. Императори и крале са постигали всичко само с даването на честна дума. Осъзнавате ли каква сила имат думите? А в какво са се превърнали днес? Просто в изговарянето на няколко словосъчетания без влагането на никакъв смисъл, на никакви чувства. Затова „Обичам те“ вече се обезсмисля, ако го казва човек, който не разбира и не усеща значението на думите, които казва.

Всеки си мисли, че знае какво е любов. Всеки си има свое определение за любовта. Разбира се всички тези определения са грешни. Винаги е имало и ще продължи да има само едно истинско обяснение за любовта. Различните интерпретации на едно на пръв поглед елементарно за обяснение чувство не трябва да се бъркат с реалното значение на тази емоция. От колкото и различни страни да бъде погледнато Слънцето, то си остава Слънце. От колкото различни страни да бъде погледнато на любовта, то тя си остава любов.

Какво е любов ? Просто да си до някой и този някой да е до теб. Да се обичате, да се търпите, да се понасяте, да се подкрепяте. Да си представяте бъдещето заедно и да изживеете това бъдеще. Елементарно, нали ? Обикновено всичко е толкова елементарно, че хората сами си го усложняват. Откажеш ли се от някой при проблем, то ти не обичаш. Защо ? Защото дори когато се караш с човека, който обичаш, то ти до известна степен си спокоен. Спокоен си, че този човек поне е с теб. Не е ли това най-важното? Да си с човека, когото обичаш. Затова дори и в най-мрачните моменти в една връзка винаги има лъч надежда породен от това спокойствие, че поне все още си с този човек. Че все още си с мечтата на твоя живот.

Хората непрекъснато говорят за щастие. Искат някой, който да ги прави щастливи. Това е егоистично. Това е лицемерно. Не ти трябва някой, който да те прави щастлив. Трябва ти някой, който дава смисъл на живота ти. Това е най-ценното. Тогава ще бъдеш щастлив. Щастието е относително. Но мисълта с която се събуждаш всяка сутрин, целта да зарадваш човека до теб, всичко което правиш в името на този човек … Всичко това има смисъл. Затова най-голямото щастие е да намериш някой, който да дава смисъл на всяко твое действие. Да знаеш, че някой винаги стои до теб и те подкрепя. Да бъдете едно цяло. Да си готов да пожертваш себе си и всичко, което искаш за да бъдеш с този човек, да превъзмогнеш егото си … Да се промениш в името на вашата връзка, да се подобриш заради човека до теб … Но понякога любовта е като да обичаш звездите – не може да очакваш залеза също да ти отвърне с любов …

Именно защото понякога нещата са толкова елементарни никой не ги разбира. Все пак най-трудно забелязваме нещата, които са точно пред погледа ни. Най-трудно оценяваме това, което имаме …
„Ти за мен мечта си остани за цял живот. Може би единствено така докрай ще бъдеш с мен“ – Лили Иванова.