Проблемът с изневерите – защо в днешно време не можем да намерим истинска любов?
Защо връзките в днешно време са толкова кратки? Защо дори и когато сме във връзка пак не сме щастливи? Причината не е само в човека до нас, а и в самите нас. Ние сме си виновни, че допускаме такива хора до себе си. Хора, които са способни да ни използват, да ни нараняват, да се отнасят с нас като с боклуци. Как се очаква да сме щастливи, когато сме обградени от подобни хора?
Изневеряваме, защото усещаме, че ни липсва нещо.
Изневеряваме, защото сме неуверени.
Изневеряваме, за да се насладим на момента.
Изневеряваме, защото ни липсва внимание.
Изневеряваме, за да покажем на себе си, че сме желани.
И заради всичко това страда човека до нас. Човека, който ни обича, който е до нас и ни подкрепя. Струва ли си? Както веднъж майка ми беше казала: “Не си струва заради няколко секунден оргазъм да предам ценностите си, семейството си и човека до мен, който ме обича и винаги ме е подкрепял”.
Изневеряваме заради тръпката.
Каква тръпка е да изневериш? Хората, които са изневерявали ми споделят, че е ГОЛЯМА тръпка да изневериш. Чувството да си с друг, “тръпката” да не те хванат, усещането да извършиш изневяра… нима това е толкова вълнуващо? Каква гордост носи това?
Кое е истинска тръпка? Да имаш възможност да изневериш, да си изкушен от друг пред теб, но да откажеш! Това е истинската тръпка – да устоиш на изкушението. Това е истинската гордост и любов. Интересно колко хора могат публично да се похвалят, че са изневерили и да го кажат с високо вдигната глава? И колко хора могат публично да се похвалят, че са устояли на изневярата? Ясно е, че едното ще ни изпълни със срам, а другото с гордост. След време едните гордо могат да заявят за стореното от тях, докато другите ще се опитат всячески да го скрият.
Изневеряваме заради разнообразие.
Защо след като ни е “омръзнало” от човека до нас просто не го оставим и да си намерим друг, с който да ни е различно, вместо да му изневерим? Защото ни е страх, изпитваме несигурност, че няма да намерим друг, който да ни обича. И въпреки това сме склонни да губим времето на човека до нас. Човека, който ни обича. И докато той ни обича, ние си “разнообразяваме” с други хора…
Не правете на друг това, което не искате да бъде направено на вас. Чудите се защо не сте щастливи? Защото често сте просто с грешните до вас хора, които не ви оценяват. Спрете да прощавате на хората за нещата, които ви причиняват. Те много добре осъзнават всяко нещо, което правят. Ако човека до вас не си струва – не обезценявайте и себе си. Ако си струва, но имате затруднения във връзката ви – преодолейте ги.
