Едно изгубено писмо … 2-ра част
Едно изгубено писмо … 2-ра част
И щастлива ли си сега ? По-добре ли си без мен ? Как може да обичаш някой и на следващия ден да му кажеш „не те искам до мен“ ? Това има само два възможни отговора – или си се преструвала през времето, в което бяхме заедно, или се преструваш сега. Познаваш ме. Познавам те. И двамата знаем отговора. Какви глупаци са хората, нали ? Готови са да направят всичко за да постигнат най-глупавото нещо, но не успяват да положат усилия да получат това, което наистина искат, това, което ги прави щастливи и което им дава онези моменти в който леко се побъркват …
Глупост ли е да показваш на някой, колко много държиш на него ? Да правиш всичко за този човек за да може да разбере, че буквално си готов на всичко за него ? Не. Това не е глупаво. Глупаво е другия човек да се преструва, че не разбира тези неща.
Глупаво е другия човек да се преструва на друг. Алф е прав за хората на тази планета – никой не казва това, което иска; никой не се опитва да положи усилия да получи това, което го прави щастлив; всеки се крие зад маска и се преструва на нещо, което не е, само и само за да не изглежда „зле“ пред останалите около него. Струва ли си ? Да се харесаш на тези около теб като в замяна изгубиш самата себе си и това, което те правеше щастлива ?
Ти си уникална и сила, различна от останалите. Заради това се влюбих в теб – защото правиш това, което ти е на сърце, а не това, което ще те определи пред останалите. Влюбих се в теб, защото си истинска, никога не криеше чувства, емоции, думи. Винаги казваше всичко, което беше на главата ти. А това, повярвай ми, е най-ценното нещо в тези времена – да казваш каквото мислиш на човека до теб, да споделяш …
Какво е щастието за мен ? Това си ти. За мен не е щастие да се усмихна, да се засмея. Това го мога и сам. За мен щастие е да си до мен. Да ме обичаш, да ме ядосваш, да ме дразниш, да ме подкрепяш във всяка идиотска постъпка, да ме критикуваш, да ме целуваш … Щастие си ти. И всеки дъх който поемах докато знаех, че сме заедно, за мен беше щастие. Винаги си била до мен, казваше ми кога не съм прав, кога вземам грешни решения.Когато мислех, че правя правилното нещо, ти винаги ми показваше, ако правя грешка. А сега ? Сега ти вземаш грешно решение мислейки, че това е най-правилното, което трябва да се направи … А всъщност е най-погрешното …
Всеки един от нас среща този един човек в живота си от който знае, че просто не трябва да се отказва, че не трябва да го оставя. Как знае това ? Просто се усеща … Усеща се тази връзка между вас, сякаш живота ви е едно цяло, сякаш е станал част от бъдещето ти, част от теб … Инат и гордост – семето на всеки проблем и нещастие … Болка и прошка – семето на щастието и любовта … Ти кое избираш да посъдиш в своя живот ? И момента в който си представиш бъдещето с някого е момента в който разбираш, че си с правилния човек … Аромата ти, топлината ти, присъствието ти, погледа ти …
Това е моята слабост – ти. Това е и моята сила – ти. Единствено ти. Само глупак може да се откаже от подобно нещо, а аз не мисля, че съм глупак. Затова не съм се и отказал. Защото вярвам в теб и в това, което сме. Защо ? Защото те обичам.
