Една история
Една кратка любовна история
Ще Ви разкажа една история за момче и момиче. Все пак тези са най-интересните истории от всички останали. Това е една кратка история, която и е продължила изключително кратко. Даже прекалено кратко и за двамата.
Момче и момиче – познаващи се от толкова дълго време. И двамата влюбени в другия. И двамата желаещи да бъдат с другия. Едно просто желание, което прераснало в такава силна любов. В началото и двамата толкова щастливи се радвали, че имали другия до себе си. Непрекъснатите разговори по телефона, продължителните чатове, изгарящото желание за по-дълга прегръдка с другия, погледа в очите на другия…
След това, разбира се, дошли и споровете. Обичайните и типични за всяка една връзка – нищо странно в тях. Точно в такива моменти двамата трябва да са най-близо един до друг. Нека се карат, нека плачат, нека се обиждат, нека се помиряват, нека се целуват, нека се прегръщат. Всичко това са приятни спомени единствено и само защото са изживени заедно с другия.
Накрая, естествено, настъпила и раздялата. Тази раздяла, която така трудно се понася особено, когато човек знае и е сигурен, че е открил правилния. И как може някой да се откаже от някого, който го кара да изпитва подобно усещане, което никой друг не може да отключи в него? Как се очаква да оставиш човека, който знаеш, че никога не би те наранил и за който си готов на всичко? Човек, който толкова чистосърдечно те е уверявал, че никога няма да те остави отново сам?
Странно как при всяка връзка непрекъснато се въртят тези две мисли в съзнанието ни, които никога не ни дават покой. Тези коварни мисли, които оставят толкова съмнения в нашите съзнания: „Наистина ли ме обича?“, „До кога ще бъдем заедно?“…
И знаейки, че един ден най-вероятно ще се разделим с този човек, с който сме свикнали толкова много… ние пак се опитваме да се насладим на всеки един момент с него. Но как можеш да се насладиш на подобен момент, който знаеш, че скоро ще избледнее и ще остане само едно изживяване от тъмно и мрачно минало, в което ще ти бъде толкова болезнено да се завърнеш?
Как може да знаем какво иска другия до нас за да може да бъде щастлив и да ни обича? Трябва ли винаги да предлагаме и да даваме за да получим? В такъв случай обаче къде отива безусловната любов?
Не знаех какво искаше тя. Никога не успях да разбера. Но се опитвах да й давам всичко, което предполагах, че искаше само и само за да виждам усмивката на нейното лице, което запалваше моето сърце. И толкова време след онзи настъпил КРАЙ продължавам да се сещам единствено и само за нея. Така и не се намери един момент от тогава в който да бъда щастлив. Колкото и усмивки да съм имал на лицето си пред другите, то не са нищо повече от една фасада, която прикрива болка. И от онзи ден е нямало и миг истинско щастие…
